Съвременните рамки за образование определят уменията за учене (learning to learn) като една от ключовите компетенции, необходими за успех през 21. век (Binkley, 2011). Тази компетенция е определена като осъзнатост, наблюдение и управление на мисловните процеси и процеса на учене (Emily R. Lai, 2012). Според рамката на PISA пък способността за рефлектиране и метапознавателните умения са не просто една от компетенциите, а основата, която позволява и стимулира развитието на всички останали ключови умения (DeSeCo). Следвайки тези дефиниции, под „умения за учене“ ще разбираме:
- Инструментите, необходими за ефективно управление на процеса на учене
- Способността да се размишлява критично върху прилагането на тези инструменти, върху целта и процеса на решаване на задача.
Уменията за учене са важни по няколко причини. Първо, развитите умения за учене подобряват представянето на учениците по всеки един предмет и помагат за създаването на позитивна обучителна среда. Второ, те осигуряват на учениците инструменти за учене през целия живот, които подпомагат за успешното полагане на всякакъв вид изпити и тестове (Hazari). Трето, тези умения са емпирично различни от общата интелигентност и дори могат да компенсират дефицит в общата грамотност и/или предварителни познания по дадена тема при решаване на проблеми (Emily R. Lai, 2012).
Елементи / подумения
Можем да разделим уменията за учене на 12 ключови елемента. Елементи 1-8 са от група А (инструменти, необходими в учебния процес), а елементи 8-11 са от група B (критично размишляване върху процеса на учене). Това разделение е условно, тъй като елементът на осъзнатост е ключов при всеки един от тези елементи.
Инструменти, необходими за учебния процес
- Стилове на учене – ученикът идентифицира и обяснява предпочитаните от него методи за учене.
Това умение се базира на 8-те начина, по които можем да възприемаме информация – визуален (пространствен), слухов (музикален), езиков (лингвистичен), физически (кинестетичен), логически (математически), социален (междуличностен), индивидуален (вътреличностен) и природен (екологичен). Стилът на учене е строго индивидуален и най-ефективният начин за възприемане на информация (и съответно за преподаване) е различен за всеки ученик. Ако ученикът знае какъв е неговият предпочитан стил на учене, той може да направи целия процес по-ефективен и мотивиращ. Има два начина ученикът да развива това умение. Първо, учи предимно чрез своя предпочитан стил на учене – така ученето става по-бързо и по-лесно. Второ, знае кой е неговият предпочитан стил, но целенасочено учи и чрез други стилове – така ученикът развива уменията си за учене в дългосрочен план. При развиване и оценяване на това умение следва да се вземат предвид и двете възможности.
- Водене на записки и организиране на информация – ученикът организира познания и информация.
За да могат учениците да извлекат максимална полза от уроците в училище, те трябва да могат да записват информация и да организират записките си по начин, който да им бъде полезен при учене/преговор. Някои ученици не си водят записки в училище не защото не внимават, а защото нямат необходимите умения да го направят. Именно затова фокусът върху това умение трябва да е още в началото на учебната година. А за да видят учениците смисъла от воденето на записки, трябва да могат да ги използват – по време на упражнение или на тест.
- Четене и намиране на информация – ученикът намира подходящи източници на информация и оценява надеждността, качеството и стойността на получената информация.
Това подумение е тясно свързано с четивната грамотност на учениците и стратегиите за развиване на четивна грамотност могат да бъдат прилагани и тук. Този елемент обаче е с по-тесен фокус – тук става въпрос за способността на ученика да разбере условието на зададената задача (в клас или за домашна работа), както и да намери подходящите източници на информация (печатни или онлайн), за да я изпълни успешно. Същевременно това подумение включва и оценяване на надеждността, качеството и стойността на получената информация. Тази оценка е възможна само когато ученикът участва осъзнато в процеса на търсене на информация. Развиването на умението изисква последователна работа с източници на информация извън класната стая. Две неща, които са полезни за учениците и улесняват тяхната работа, са сътрудничество с училищната библиотека и наличие на ясни критерии за надеждност и качество на източник на информация.
- Концентрация – ученикът се концентрира върху задача за кратки или дълги периоди от време.
Способността за концентриране не е физическа даденост, а е умение, което може да бъде развивано ефективно у учениците. Всеки един ученик (и особено тези, които страдат от дефицит на внимание) има нужда да развива това умение най-малко защото всички стандартни изпити от НВО в 4. клас до кандидатстудентските изпити изискват учениците да работят концентрирано за определен период от време.
- Запаметяване и припомняне на информация (Управление на процеса на учене 1) – ученикът управлява информация ефективно.
Процесът на запаметяване на информация не е наизустяване и рецитиране на факти или данни, а е резултат от ефективно управляване на получената информация. Процесът на учене включва, от една страна, отсяване на важното от маловажното, а от друга – запаметяване на важното. Това умение е необходимо дори днес, когато повечето информация може да бъде намерена или проверена онлайн. От един добър служител например не се очаква да помни наизуст правилника за работа, но се очаква да спазва правилата по време на работа, което е невъзможно, ако той не ги е запомнил. Именно затова у учениците трябва да се развива способността да запомнят най-важната информация, за да могат след това, въз основа на нея, да правят смислени съждения.
- Управление на времето (Управление на процеса на учене 2) – ученикът целенасочено отделя време за учене.
Ефективното управление на времето е ключово умение само по себе си. Тук се фокусираме върху умението на ученика да отделя целенасочено време за учене. Това умение може да бъде приложено във всяка една сфера от живота на ученика и е полезно дълго след завършване на училище.
- Мотивация за учене (Управление на процеса на учене 3) – ученикът проявява постоянство.
Мотивацията на учениците е тема, която не може да бъде разгледана в един абзац и затова тук ще се фокусираме само върху един неин аспект – доколко ученикът е мотивиран да изпълнява зададените му задачи. Крайната цел е не просто той да напише дадена домашна работа, а да е постоянен в усилията си, т.е. мотивацията му за учене да е дългосрочна. Основно предизвикателство при този елемент е оценяването, тъй като се налага да използваме краткосрочни средства, за да измерим дългосрочен ефект. За да може да бъде измерен дългосрочният ефект на мотивацията, оценяването трябва да е редовно и резултатите от него да се сравняват периодично – в противен случай е лесно да се изгуби представа откъде е тръгнал ученикът и какво е постигнал в дългосрочен план. Развиването на мотивация у учениците е постоянен процес, който трябва да се адаптира редовно според нуждите на общността, така че изброените по-долу стратегии са по-скоро отправна точка, отколкото дефинитивен списък.
- Управление на обучителната среда извън училище (Управление на процеса на учене 4) – ученикът учи автономно и дисциплинирано.
Един от факторите, които влияят силно успеха на учениците, е средата, в която живеят извън училище. Ученикът може да има желание да учи и да работи фокусирано в училище, но да не постига висок успех, защото вкъщи няма обособено място за учене, има брат/сестра, който го разсейва, или родители, които не смятат ученето за важно и му дават други задачи. Каквито и да са тези странични фактори, ученикът може да се научи да ги управлява. Крайната цел е ученикът да може да учи автономно и дисциплинирано независимо от средата, в която се намира. Трудно е да се оцени реалната ситуация, в която се намира ученикът, но това, което може да бъде оценено, е неговата представа за тази ситуация и чувството за контрол над нея.
Критично размишляване върху процеса на учене
- Рефлектиране върху целта и процеса на решаване на задача – ученикът размишлява критично върху целта и процеса на решаване на задача.
Целта на рефлектирането, както вече бе споменато, е да се постигне осъзнатост на учебния процес. Чрез критично размишляване върху целта и процеса на решаване на дадена задача ученикът може сам да достигне до смисъла на учебния процес. Ролята на учителя е да му осигури необходимите инструменти – подходящи въпроси за рефлексия и структура или процедура, която да следва. Самото рефлектиране може да се извърши на три етапа – преди задачата, по време на задачата и след задачата (съответно на ниво планиране, наблюдение и оценка). Развиването на това умение носи и силна добавена стойност – колкото по-често учениците рефлектират в час, толкова по-ефективен става процесът и толкова по-дълбоко достига нивото на дискусия.
- Рефлектиране върху себе си – ученикът идентифицира и обяснява своите силни и слаби страни.
Рефлектирането върху себе си е естественото продължение на рефлектирането върху целта и процеса на решаване на задача. След като оцени какъв е смисълът от задачата и какво е необходимо за ефективното й изпълнение, ученикът трябва да приложи собствените си умения към нея. Следователно е необходимо ученикът да познава и разбира силните и слабите си страни. Осъзнатостта на този процес носи две допълнителни ползи. Първо, помага на ученика да се самоусъвършенства, защото чрез рефлектиране уменията се разглеждат не като даденост, а като нещо, което подлежи на развиване. И второ, дава автономност на ученика – тъй като може да разграничи това, което му помага да учи, от онова, което му пречи, ученикът вече може да управлява процеса. И тук, както и при рефлектирането върху целта и процеса на решаване на задачата, колкото по-често учениците рефлектират, толкова по-ефективен и по-задълбочен става процесът.
- Рефлектиране върху познанието – ученикът разграничава и определя това, което трябва да научи.
Това е последният етап в рефлектирането. За да може да рефлектира върху познанието, ученикът трябва да оценява смисъла на ученето и да знае кои са неговите силни и слаби страни. Чрез това подумение ученикът разграничава и определя това, което знае и може, от онова, с което се затруднява. Целта на този елемент е не само да се направи разграничението, но и да се анализират причините за затрудненията, както и да се потърсят стратегии за елиминиране на тези причини.